Не е хубаво, когато човек говори лоши неща. Всъщност, това не че не е хубаво, а съвременната култура на изказа не толерира директното посочване. Не можеш със случайни думи да описваш определени неща, щото това било некултурно. На мен обаче хич не ми дреме дали някой ме взема за културен или некултурен. Не ми пука и дали ще ме възприемат като духовен или недуховен, че и направо светотатствен.
Има едни съвременни „течения“, които не дават да се издума лоша дума. А коя дума е лоша всъщност? И ругатня и псувня можеш да изречеш, но ако в главата ти и мислите това не означава нищо, тогава дали ще е светотатствено. Хората определят кое е свято и кое е ругателно, а не думите. Знам, сега някой ще се опита да се обоснове: „Ама тези вибрации не са с висока честота и носят негативна енергия..“
Кои вибрации носят негативна енергия, кои? Тези, които изричаш или тези, които излъчваш с ума си? Можеш да притаяваш и да мънкаш „свети“ думи, но това дали ще е свято? Ще е „свято“, ама на куково лято.
В действителност умът е този, който излъчва вибрациите, а думите са според смисъла, който хората им предават. Една и съща дума в различни езици може да означава святост, а в друг език да е символ на мерзост и мръсотия. Не думите правят вибрацията, а умовете, които ги интерпретират.
Гледам има едни напреднали в „духовното“, които си избират думите сякаш са на пазар. И какво си мислите – че като се въздържате от „мръсни“ думи и това ще ви е трамплин към Духа ли? Трамплинът ще е само към глупостта ви, не към Духа.
Обличат се в бяло, вървят хрисимо, правят разни упражнения – асани, ритуали и се ограждат с „формули“ и си представят, че това е като въдица за Духа. Да, Духът като ги види, че не псуват и не си служат с ругатни и груб език и край – веднага ще ги „одобри“ за Рая. Щото в Рая не се говорят непристойни неща, само в Ада има такива, но като се „пречистят“ и готово … „Преоблякъл се Илия пак в тия.“
И онази поговорка: „Господ ако слушаше какво вият псетата, от небето мърша щяло да вали“ – чували ли сте я? На вас така ви харесва – да се въздържате от непристойни думи и това да е достатъчно за Рая, нали?,
Само че скогато дойдат изпитанията един такъв „прилежен“ ученик забравя всичко, което е говорил и се обърква като патка. Успешното преминаване през изпитанията са мерилото за духовността, а не красивите ви и благовидни думи. Може да повтаряте като папагали светли фрази и да се вричате във вечна безусловна любов, но когато останете на саме със себе си, отправяте усърдни молитви за споделени любови, за материален успех и като цяло за щастлива сполука и просперитет.
Ей сега пак ще се задейства онази защитна фраза: „Не съди!“ Не, не съдя никой, просто изчиствам практиката си и настройките на ума си, защото иначе е възможно и аз да изпадна в същото нелепо „духовно изящество“.
Разбира се, че правилата са важни, законите и принципите са от съществено значение, но когато пристигнете Вкъщи, ще се наложи да изоставите всичко това, което ви е било полезно и което ви е помагало по пътя към Дома.
Стигайки до Първоизточника, никак няма да можете да Му докажете, че купешките и думи са същността на нещата.
За един майстор слят с Вътрешната си природа думите не означават това, с което другите хора ги асоциират. Думите тогава се преобразуват в Тишина и Единство с Единното Цяло.
Едва, когато можеш да преминаваш през всички изпитания и да останеш непроменен, недосегаем, неподвластен на изкушения, съблазни, болка и страдания, само така ще можеш да имаш Неделимото Единство с Духа. А ако искаш да минеш лекичко „по перваза“ използвайки „благи“ думички, това е по-скоро „духовна“ дегизировка, а не навлизане в Същността. Това да можеш да си избираш възвисените си думи ще ви се стори като любимо ястие. В изпитанията е истината, а не в думите.
Някой ученик се бил „подпушил“, другият се бил „повдигнал“, третият бил „любел“, четвъртият не знам си какъв архаизъм използвал с надеждата, че е автентичен ученик – оставете тези глупости, защото Духът изисква всеотдайност и пълна преданост. Не зацикляне в думи като в развалена грамофонна плоча.
Истината, приятели, е в самите вас. Свещените писания, наставленията на учители и духовни водачи са само напътствия по пътя към Дома. Не са самия ви оригинален Дом. Затова, разбирайте ги и ги използвайте, но и знайте, че целта ви е Абсолюта, а не средствата – книги, думи, ритуали, мантри и други похвати.
По начало във всички професионални сфери има хора, които се усъвършенстват и са майстори в професията си. Има и такива, който много искат да станат професионалисти, но уви. Има един много точен афоризъм – Бръсначът на Ханлон, който казва: „Никога не приписвайте на злобата това, което адекватно се обяснява с глупост.“
И духовното поприще е така, има много учителстващи, знаещи, вещи, адепти. Стига обаче да не трябва те лично да го практикуват. Иначе, когато трябва да се обяснява, разяснява, наставлява, те са почти като „професионалисти“. Накараш ли ги да направят нещо на практика и тогава ще видиш цялостната им немощ и безпомощност. Излагации има във всяка област и духовното не прави изключение.
А относно съденето Самият Гаутама Буда в Салха Сутра казва: „Елементът земя не кара истинското учение да изчезне, нито елементът вода, огън или вятър (външните природни сили и материални бедствия). Истинското учение изчезва, когато тук се появят кухи, фалшиви хора, които създават имитация на истинското учение.“
Или в друга проповед:
„външните врагове могат да разрушат само материалните символи (храмове и статуи), но истинското унищожение на учението идва отвътре — чрез неговото изопачаване, неправилно и лошо тълкуване.“
Та, така, приятели, медитирайте, защото това е последния етап водещ към завръщането в Себе си – Истинската ви природа.
И не слушайте и не се водете по ума на глуповати хора, тъй като те самите не знаят какво правят и накъде ще ви отведат. Най-вероятно ще е към прикритата си глупост и илюзии.
Най-доброто нещо, което може да ви се случи в живота е това да се завърнете в Истинския си Дом – в Себе си. Няма нужда да слушате или да следвате някой, а това от което наистина имате необходимост е да можете да станете в едно със Себе си, т.е. да следвате Вътрешната си Същност във всичките си състояния на ума и в действията си.
Пожелавам ви успешна и предана към Себе си медитативна практика!