Днес се сещам за една много полезна мисъл на стратега Миямото Мусаши, която гласи: „Почитай Буда и боговете, но не разчитай на тяхната помощ“. Има общо взето два вида хора. Едните са вярващи, а другите са атеисти или невярващи в Бога.
Когато нещо трябва да се направи, вярващите се молят на Бог и изцяло се осланят на Неговата помощ. Другите – атеистите пък започват да изучават материята или целта, към която са се устремили, анализират, планират и така вървят към осъществяването и.
Тези, които се молят, в началото имат предимство, тъй като инициацията на каквато и да е цел винаги започва от финото, невидимото, духовно или енергийно начало. И молитвата макар да предпоставя нещата не съвсем директно, тя успява да въздейства и да начертае пътя към реализацията на идеята.
Другите, които не вярват в Бога пък започват от по-едрото предпоставяне – по пътя на логиката – разсъжденията, изучаването, планирането.
Какво да кажем освен, че едните разчитат само и единствено нещата да се осъществят от Бог. Атеистите пък са на мнение, че никой друг освен тях няма да им реализира идеята.
Всъщност, това са два отделни и неделими етапа към постигането на една цел.
Първо, на енергийно ниво човек следва да начертае реалността. Това е на фино, невидимо, недоловимо за сетивата равнище. И веднъж, когато това е задействано, нещата по един неусетен за хората начин, започват да се подреждат. След това, обаче е необходимо вещо и адекватно действие от хората. Точно там нещата на този вид хора се объркват.
Невярващите пък, не предпоставят нещата на фино ниво, а започват да ги планират на едро. Това пак може да е успешно, но друго е, когато всичко е подредено от самото начало и контролирано от тънките невидими пластове на материята.
В действителност най-доброто е, когато може да съчетаваш и когато си добър и в двата похвата. Светът е създаден да е самостоятелен – да се самовъзпроизвежда и продължава от само себе си.
При вярващите хора, нещата отначало вървят добре, но после ако няма кой да ги доведе докрай, всичко отива на вятъра. И ние българите имаме поговорки по този повод: „Бог дава, но в кошара не вкарва“ „Лозето не ще молитва, а мотика“. Е най-добре е, когато молитвата е гореща, но мотиката също не бива да изостава.
При атеистите пък е обратното, те може да се бъхтят от сутрин до вечер и то години наред без да могат да напреднат и да постигнат начертаните си цели. В един библейски псалом – 126-ти се казва: „Ако Господ не съзида дома, напразно се трудят зидарите.“
И докато не се обединят двата метода на действие, работата винаги ще куца.
Тук според мен се крие и една от големите заблуди, в които човек може да попадне. Да си вярващ не означава да чакаш Бог да свърши твоята работа. И обратното – да разчиташ на собствените си сили не означава непременно, че трябва да отричаш всичко, което не можеш да видиш или да докоснеш.
Човекът не е нито само дух, нито само материя. Ние сме едновременно и едното, и другото. Затова всеки, които иска да успява в действията си трябва да има своето вътрешно и външно планиране.
Можеш да имаш прекрасна идея, да я почувстваш дълбоко в себе си, да се помолиш за нея, да я видиш като вече възможна реалност. Но след това трябва да станеш и да направиш необходимото. Никой няма да вдигне вместо теб камъка, който трябва да бъде преместен.
От друга страна, можеш да направиш прекрасен план, да изчислиш всичко до последния детайл и да започнеш упорито да го изпълняваш. Но понякога, въпреки всички усилия, вратите ти да останат затворени. Тогава човек трябва да има достатъчно смирение, вяра и вътрешна духовна работа, за да доведе нещата до реалния им завършек.
Точно тук се срещат Духът и разумът.
Духът ти ще каже: „Инициирай нещата правилно останалото ще ти се подреди.“
Разумът ще каже: „Не чакай нещата сами да се случат – направи това, което зависи от теб.“
А мъдростта е да разбереш къде точно е нужно едното и къде другото, т..е. къде е работата на Духа и къде започват човешките действия.
Затова е необходимо човек да се моли, но нека след молитвата запретне ръкави.
Нека има Дух в стремежа, но и умение в работата.
Нека да има дълбок поклон, отдаденост и смирение, но и непреклонна воля.
Добре би било човек да остави място за онова, което не зависи от него, но да не използва Бога като оправдание за собственото си бездействие или нехайство.
Духът може да ти даде идеята, посоката, начина, възможността, силата, но краката – самата реализация е наша работа.
И може би точно това е разликата между човек, който само мечтае, и човек, който превръща мечтата си в реалност.
И тук като поговорка или мото бих казал: „Моли се така, сякаш всичко зависи от Бога, и действай така, сякаш всичко зависи от теб.“
Тогава вече молитвата и мотиката ще работят в синхрон.
И сега, ако трябва да обединя тези два метода да са като продължение на медитацията ще ви кажа:
Медитацията е вътрешната работа и предпоставянето на нещата да се случат в бъдеще. Тя е финното, невидимото, недоловимото равнище към осъществяването на целите.
И като не се отделяте от Духа си, ще можете да осъществите плановете си и в грубата материя.
Това е, приятели, това е, което имах да ви казвам днес. Не пренебрегвайте нито един от двата подхода – нито финия, защото той ще ви отваря невидимите врати по пътя към целта ви.
Не подценявайте волята, дисциплината, действието и извършването на работата във физически план, защото те ще бъдат двигателят, който ще ви отведе до крайната точка на реализацията на замисъла ви.
Медитирайте редовно и никога не се отделяйте от Духа си. Да, може да сте с леко, недоловимо, ненатрапчиво внимание към Вътрешната си същност, но никога не се отделяйте съвсем от Нея. Защото умът, откъснат от корените си става непослушен, измамен, изкусителен и може да ви подлъже да се отдалечите от Дълбоката си същност. Затова бъдете винаги единни със Себе си по естествен и непринуден начин.
Ако прекалите с вниманието си навътре, ще блокирате от преумора, пренапрежение, изтощение и ще накъсате връзката, но ако сте нехайни към връзката със Себе си, тогава умът ви ще ви подведе, ще ви изкуши, ще ви обърка и заблуди, а това е пътят към Ада.
Пожелавам ви да сте естествени и да сте винаги във връзка със Себе си!