Духовният път не търпи самоизмама

Днес ще ви кажа какво отличава един изкусен духовен практик от един „духовен“ позьор. Нали когато човек не е запознат с една област, често може да обърка понятията. Още повече, когато тази област е духовното поприще. В понятията за вътрешната енергия също има много неясноти и поради това един макар и непредубеден наблюдател е много вероятно да се заблуди.

В различните времена и епохи винаги е имало духовни хора под общото название шамани. И в днешно време ги има. Ако вземем скитащите врачки, изявяващите се магове, вещери, гадатели, заклинатели, радиестезисти и други маскирани ограничени в познанията си практикуващи, ще видим, че някои от тях, макар и оскъдни имат някакви умения. Други са откровени мошеници и шарлатани, но това го има в почти всяка професия или занимание.

Нека сега да направим един паралел, за да може все пак хората да отделят „плявата от зърното“. Преди всичко един посветен майстор в духовните практики би следвало да може да владее и да контролира себе си.

Какво имам предвид?

Ами ако един майстор не може да владее ума – емоциите, чувствата, вътрешните си подтици, желанията или слабостите на характера си, то какъв майстор би могъл да бъде той – никакъв.

Или ако си един радиестезист, който върти махалото накъдето го водят желанията или обратно – с все сили избягва нежеланията, то тогава как той ще стигне до истината – никак няма да стигне, само ще си въобразява, че махалото му ще му покаже реалността, а всъщност ще му показва това, което той иска или ще бяга от това, от което е ужасен. – това е суета и губене на време. Съвсем по друг начин би стоял въпросът, ако имаше власт над ума си, но карай да върви… глупостта няма предел.

Ако един адепт не е в състояние да променя матрицата в пространството и да предпоставя бъдещето – да управлява срещи, събития, общности, тогава той какъв адепт ще да е? – измислен.

Ако един духовен авторитет не може да излекува себе си, то как ще „материализира“ разни предмети и да ги апортира, разни вещи от разстояние – „на ужким“.

Ако един висш духовен практик попада под влиянието и въздействието на разни емоционални подтици – желания, удоволствия, сетивни наслаждения, чувствени заблуди, тогава той какъв висш практик ще да е? – смешен „висш“ дървен философ.

Ако един първомайстор не може да е господар на алчността, злобата, завистта, тогава той какъв първомайстор ще да е? – първолюбител можем да го наречем.

Ако един уж опитен практикуващ не може да овладее страха, паниката, объркването и суетата си, тогава той дали ще е опитен практикуващ или ще е посредствен самохвалко…

Ако един върховен духовен майстор не може да остане сам със себе си задълго и ако единението събужда демоните в него, карайки го да изпада в полуда, той дали ще е върховен духовен майстор, или ще е обикновен самозванец…

Ако един ненадминат духовен авторитет обикаля разните медии, компании и махали и внушава измишльотини и полу „знания“, а не може да владее обикновените си човешки щения, той дали ще е ненадминат, или просто ще е един профан…

Ако един безспорен познавач на духовни практики не е преминал през аскезата на изпитанията и не е в състояние нито да владее ума си, нито действията и похожденията си, той дали ще е безспорен авторитет, или ще е един от многото аматьори самохвалковци.

Има още много белези, приятели, но нали разбирате, че Безграничният Океан на духовността не е до колене, както някои обичат да си го представят. Това е безкрайно знание, мъдрост, умение, владеене и могъщество, което изобщо не подлежи на обяснение, описание, дефиниции. Съвсем ограничените ни човешки възможности няма как да обхванат и да опишат Абсолюта. Безсмислено е.

Има още много белези, по които бързо да разпознаете „напредналите“ самохвалковци. Примерно, те не могат да излязат лесно от границите на книгите, които са прочели. Почти цялото им знание е оттам – книги, материали и … „учителят каза…“

Да, той Учителят каза, но ти какво каза, без да го повтаряш дословно – общо взето нищо – само прочетеното накълвано като от кокошка оттук – оттам. Боднал от изтока, клъвнал от запада, назубрил от юг и от север и станал адепт. Адепт си, ама на куково лято. От себе си нищо не си извадил – нищичко.

Имам алергия от фалш. Не, не че не мога да се освободя от уртикарията си – мога, но е добре да кажа кое е черно и кое е бяло.

Сега виждам някой засегнат да казва: „Не съди!!!“

Не, глупако, никой не съдя, но не може да подминаваш лъжата, фалша, менталните си халюцинации, водещи към илюзии, и да ги приемаш безпрекословно, защото имало закон, който казвал: „Не съди“. Може да не осъждам никого, но не мога да не различавам божественото от демоничното. Ако нямахме такава проницателност, преценка и трезво чувство за реалност, то тогава бихме били тотални невежи, слепи и объркани хора.

Да не осъждаш човека не означава да се откажеш от способността си да различаваш истината от лъжата, действителността от измислицата, знанието от заблудата и същественото от привидното. Може да не произнасям присъда над никого, но това не ме задължава да отложа критичния си поглед, да пренебрегна очевидното или да приемам всяко твърдение като достоверна истина.

Не мога да не различавам отровата от лекарството, заблудата от прозрението, невежеството от познанието и самонадеяността от действителното разбиране. Разграничаването не е осъждане, както и разпознаването на отровата не е проява на неприязън или омраза към този, който я пие. Точно обратното е.

Има огромна разлика между това да съдиш човека и да преценяваш неговите думи, действия, възгледи и постъпки. Първото е присъда над личността, второто е упражнение на разума да е в единство с Първоизточника.

Законът „Не съди“ не е заповед да ослепееш, да изключиш силата и виждането от духа си или да превърнеш собствената си разсъдливост в жертва на чуждите интереси и желания. Въздържането от осъждане не означава въздържане от различаване. Състраданието не изисква съгласие с дървените философи, толерантността не изисква приемане на всяка нелепост… И уважението към човека не предполага уважение към всеки негов порок или към неговите зли навици и приумици.

Способността да следваш Духа си е белег за духовност, а не сляпото папагалстване.

Това е за днес, приятели, знаете практиката за навлизане в Духа си – това е медитацията. И не само за навлизане, а за интегриране и следване на Себе си през цялото ежедневие е признакът, че вие сте Себе си.

Пожелавам ви успешна и неотклонна медитативна практика, за да сте все повече Себе си и да се откажете да се свързвате с демоничното присъствие във вас или около вас!