Раят и адът, към които ни води кармата ни си ги правим самите ние.

Последните дни от годината са време за равносметка. 

Всеки започвайки да анализира нещата, които е постигнал или пропуснал да реализира през изминалата година, следва да си зададе и въпроса: „Има ли нещо важно, което не успях да направя?“ Ако си направил поредната успешна стъпка в кариерата е добре. 

Ако си върнал заемите, които са ти висели като меч над главата също е голямо облекчение. 

Ако си успял да създадеш връзка с някой и семейство, деца, дом – това е супер!

Все пак обаче, налага се човек да знае кое е най-важното нещо в неговия живот – парите, кариерата, средата в която живее, имуществото – кое?

Случва се човек да преминава през черни, през тежки периоди от живота си. И често се окайва и самосъжалява, че е бил нещастен. Ами те – тежките периоди се дават от съдбата по две главни причини:

Едната е, че човек трябва да премине през тях, заради баланса в живота. Щом имаме позитивни периоди и преживявания, няма как, ще имаме и негативни. Това са двата полюса на Цялото. Ин и Ян – минусът и плюсът. Няма как животът да е само положителни неща – радост, веселие, подем , въодушевление.

В противовес на позитивното се проявява и негативното. Ще ви обхваща тъга, мъка, срив на психичните и емоционални сили и понякога ще стигате чак до отчаяние. Не може да има живот без да има уравновесяване, баланс на двете противоположности  на знаците – и +

Няма как без тези две страни на монетата. Важното е да знаем как да се справяме с тези две основни състояния.

Другата причина е, че се налага да изплащаме „заемите си“. Разбирате, че не става въпрос за финансови разплащания, а за кармични. Ако през изминалата година сте имали такива „разплащания“ към кармата си, радвайте се. Нищо не е напразно и добре, че е било така, защото когато човек има натрупана карма, тя така или иначе ще трябва да бъде платена и ако сте преминали през такъв тежък период, означава, че се освобождавате от кармичен товар. Най-доброто нещо което можете да направите, преминавайки през такива трудни и тъмни периоди от живота си е да знаете, че всичко това е следствие на нашите собствени постъпки в миналото. Тези неща не ви ги пришива безпричинно някой бог или дявол. Всичко това сме си го сътворили ние самите с нашите мисли и действия и затова, сега ще се наложи да се мобилизираме, за да можем да преминем и да се освободим от кармата си.

Общо взето, независимо по коя причина преминаваме през труден период, следва да преминаваме през изпитанията на живота или през кармичните разплащания с една благородна нагласа. В такива моменти човек следва да се поклони, да благодари и да знае, че мъдрото и единно Цяло – Пустота не му прави нарочно някакви номера и не го кара да страда заради някой друг или нещо друго, освен това, което ние собствено дължим. Да, дължим го към живота си на земята. Дължим го и като действия, чрез които сме проектирали бъдещето си.

Срещал съм хора, които са готови и пристъпват да оплюват целия свят, да хулят и проклинат Вселената, Господа, дявола, демоните, хората, жестокостите, несправедливостите и всичко живо в света.

Ей хора, добре е да запомните: Всичко което минаваме през живота си, всичко което ни сполетява, цялото щастие и нещастие на света си го правим ние самите. Може да е отсега, може да е отпреди. Всичко това не е ние натрапил нито Господ, нито на дяволът, защото ние сами си го създаваме. 

Да, някои приписват страданията си на Сатаната, но никой Сатана не може да създаде нашата собствена карма. Той може да ни изкушава, да ни съблазнява, да ни плаши, шантажира и провокира, но без нашата реакция, съгласие, поддаване и реализиране на ходовете и идеите му, той е напълно безпомощен и неспособен на ни навреди. Ние сме тези, които вървим след страстните си желания, ние сме тези които се вкопчваме, ние сме тези, които се поддаваме и се плашим от неприятностите. 

Никой, никой, никой освен нас не твори, не създава и не пише съдбата ни. Само ние.

Затова, за да останем непокътнати, недокоснати, не повлияни от Съдбата и Кармата,  би било добре да сме съединени и следващи Истинската си Природа – божествената природа вътре в самите нас. Тя е неделима, неразривно свързана с Безграничния Разум и ако я последваме няма как да сгрешим или да направим някакво действие с което да си навредим за в бъдеще.

Това е пътят към спасението: Поклон към Пустотата – Сътворителя на всичко и всичко, Благодарност. Смирение. Търпение.Приемане, колкото и отвратителни и гадни да са били или да са преживяванията, и насочване и следване на Истинската Природа вътре в самите нас. 

Няма друго – само това е!

Да се насочим, да познаем и да следваме Истинската си Природа е добре да практикуваме ежедневно медитацията си:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите, които ще се появяват.

Не развиваме мислите, не ги оборваме, не спорим с тях, не им се обясняваме и не ги поправяме или моделираме. Просто само стоим и внимаваме да не ни въвлекат в тях.

Щом оставим ума без да се намесваме в него и без да му даваме енергията си, той ще утихне, ще се успокои. Ще стане безмълвен, пуст и умиротворен. 

Така, работейки и без да бързате с успехите си, ще познаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

Успех!

7 thoughts on “Раят и адът, към които ни води кармата ни си ги правим самите ние.”

  1. Здравей, Нед! От сърце ти благодаря за цялостното обяснение, за куража, който ми вдъхващ чрез тях, за поуките!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.