Устойчивата медитация е сигурен признак, че можете да неутрализирате страданията

Случва се често някой да се обезсърчи, затова че при медитация спокойствието не идвало толкова бързо, колкото той очаквал. Мислите, приятели, са като болката. Има лека болка, има поносима, има и непоносима болка или страдания. Когато сме в спокойни условия – средата и микроклиматът са добри, помещението е приятно затоплено, не ви смущават разни звуци, шум, осветлението внася комфорт, тогава лесно можем да успокоим ума. Ето насочваме се към него и го наблюдаваме – появяват се разни мисли за минало, настояще и бъдеще, но те не са агресивни и обсебващи. Ако обаче в някакъв момент от ежедневието си нямаме тези условия или по някакви причини умът ни е превъзбуден, мислите стават по-силни, обсебващи съзнанието и емоционалността ни. Тогава, ако опитаме да медитираме, ще ни трябва повече време и концентрация на вниманието за да не се въвлечем в тях. Попаднем ли в някаква шокова, кризисна ситуация умът може да стане тотално неконтролируем, тогава тези които нямат много опит в медитативните практики, не са в състояние да започнат медитацията си и не могат да реализират навлизането в покоя на Истинската си Природа.

Казвам, че мислите са подобни на болката, защото те могат да се съизмерват по сила.

Ако една мисъл е силна, възбужда силни емоции и трайно е обсебила съзнанието ви, естествено, че ще ви се наложи да поработите повече, докато успеете да я неутрализирате.

Не се обезсърчавайте и не унивайте, че медитацията ви не може да ви въведе бързо в естественото, спокойно и умиротворено състояние. Не, не, че не може! Може разбира се, но е необходимо да сте по-упорити, дисциплинирани и уверени в медитативната си практика. Някой са свикнали да медитират само в напълно релаксирано и отпуснато състояние. Да, това работи много добре, но е подходящо, само когато имаме създадени добри условия за упражняване. Няма как, ще се наложи да поработите и върху силата на концентрацията на вниманието си в неблагоприятна среда. Още повече, че някои от практикуващите са с влошена вътрешна психологична среда, т.е. дори и външно да не са толкова обременени, вътре в подсъзнанието си те са допуснали някакви лоши стереотипи да диктуват настроенията и състоянието на ума им. Когато вътре в теб се появяват силни, необуздани или направо зли чувства и мисли, това е равносилно на случващи се събития вън от теб. Ще ви трябва сериозност, за да можете да ликвидирате тези патологични състояния.

Тренировката на устойчивост и сила на вниманието е от съществено значение. Да можеш да устоиш на набезите на мислите се изискват умения, които вие трябва да упражнявате всеки ден. Да си в състояние да наблюдаваш ума си, но без да тръгваш след мислите изисква воля, стоицизъм и вяра в собствените си сили. Те следва да бъдат натренирани.

В един момент, образно казано, Мара Изкусителя, може да ви изпробва с някакви преживявания. Може в ума ви да изникват такива картини в черни краски, все едно светът аха… ей сега ще свърши. Друг път може да изникне някаква идея в главата ви, която да е нереална и да не може да бъде осъществена, но вие да я имате за приемлива. Трети път, мъж или жена може да обсеби ума ви и да не можете да освободите мислите си. Би могло, според спецификата на психиката или според душевното ви състояние да се възбудят най-различни мисли и чувства, които изцяло да ви обладаят.

В такива силни състояния на ума следва да имате много устойчива медитация, стоицизъм и вяра в себе си. Когато застанете да наблюдавате ума си, без да се въвличате в него, ще се наложи да можете да останете незасегнати въпреки люшканията, турбуленцията – блъсканията и тласъците от мислите ви. Отначало е най-трудно, тогава има най-голяма вероятност да се разсеете и да бъдете въвлечени. После нещата се поуспокояват, но пак е добре да бъдете нащрек, защото умът продължава да ви хвърля от една ситуация към друга и от една мисъл на друга мисъл. Постепенно, ако сте сериозни и уверени в Себе си, ако проявите устойчивост и неотклонност в медитацията си, няма как, умът ви ще се успокои и ще навлезете в Пустото, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Съзнанието ви ще се изчисти – ще се проясни от само себе си. Знаете, Буда Природата вътре във вас няма нужда да бъде моделирана, възпитавана, научена на каквото и да е. Тя винаги е истинска, неподправена, непроменима, вездесъща.

Само и единствено от нас зависи, дали ще се поддаваме на тревожния си, разстроен, объркан и обременен човешки ум.

Изпълняваме ли правилно техниките, упорстваме ли и уверени ли сме в себе си, успехът ни е 100% гарантиран. Да бързаш, да се суетиш и да искаш нещата да станат, както си ги представяш ти, това е още една игра на маймунския ни ум. Наблюдавайте го и не се въвличайте в клопките му.Този, който върви след Себе си, той изпълнява волята на Безграничния, той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика!

Успех!