Същността е непроницаема

Скрито, тайнствено същество е човек, не можеш току-така да проникнеш в него и да го разгадаеш. Ако с помощта на психологията, логиката и опита може да опознаеш една част от него, в самата си същност той е непроницаем. 

Имаме съзнание, което представлява мисленето ни в момента. Тази част лесно може да се улови било чрез психологични похвати, или чрез рутината на общуването с хора, било по енергиен, телепатичен път. Подсъзнанието ни е доста по-скътано и непонятно, въпреки че и то може да бъде разгадано от някой опитен психолог. Най-дълбоката, най-истинската и най-вътрешна същност на човек не може да бъде уловена и разгадана от човешки ум, в нея може да бъде вникнато само чрез Духа – вечната ни Същност.

Щом не можем да познаваме Изначалното, това означава, че като цяло ние можем да знаем много неща за даден човек, но да го познаваме докрай е невъзможно.

Виждайки у хората обичайния им, видимия характер, си изграждаме мнение за тях. Вярно или грешно, ние така ги определяме и знаем. Задълбочавайки се и прониквайки в подсъзнанието, често пъти разбираме, че психиката и нравът на човека не е точно този, който се показва на пръв поглед и не е такъв по начина по който той се проявява.

Обаче Духът на един човек може да бъде разгадан и познаваем само и единствено ако използваме нашия Дух – Същинската ни Природа. Когато говорим за Дух трябва да знаем, че той е несъизмерим, непредсказуем, несравним с човешкия ум. 

Духът е необятен, вечен, проникващ, а обичайният ум е просто един ограничен орган, на който са присъщи всички човешки параметри – той е съвсем предсказуем и понятен.

Когато комуникираме с някой, ние всъщност имаме осъзната връзка с неговото съзнание. Познаваме мисленето, емоционалността, характера му, но това е само на най-повърхностно ниво. До дълбоката и вечната му Същност, ние почти не можем да припарим, а какво остава да я познаваме. Но реално човек представлява и се управлява преди всичко от Истинската си Природа и като следствие – от подсъзнанието и съзнанието. Всичко това се случва по един напълно естествен и последователен начин. Нещата се инициират от Истинската Природа и след това се извършват от механизмите на човешката психика. Колкото човек е по-близо и не се отклонява от центъра си, толкова по-добра връзка има с Изначалната си Природа и толкова по-малко се поддава на заблуди, илюзии и различните зависимости вкоренени в ума.

Гледаме някой, бил той приятел или враг в нашите очи, имаме си изградено мнение за него, очаквания и определени настроения спрямо него, но нямаме обратна връзка с Истинската му Природа. И когато той е приятел, ние го възприемаме като такъв, или ако е враг имаме съответната настройка, отношение или реакции към него. Само че това са много повърхностни неща – много! 

Всички знаем, колко често приятелите могат да се превърнат в заклети врагове, а враговете да се трансформират в приятели.

Един духовен човек от дълбочината на своите умения и посвещение би следвало да може да комуникира и със Същността на човека срещу него. Ето, например виждаме някой, който е отявлен и омразен противник. Но това което ние знаем и възприемаме за враг, е само неговото най-външно проявление. 

Пустотата – Изечната Вселена подрежда фигурите в живота. Тук ще постави приятел, там враг, еди къде си някой невзрачен човечец или пък играч, който да е атрактивен за нас. В повърхностния смисъл те изглеждат точно така – приятел; враг, сеирджия, клюкар, интригант, добре предразположен към нас човек и прочие.

В дълбочината на Истинската ни Същност нещата въобще не стоят така, защото Великата Пустота разпределя ролите в живота според задачите, които имаме да решим и според проблемите, които трябва да отработим. Всички те до един са приятели, даже „приятели“ е много слабо казано. Всички те представляват част от самите нас. Врагът е враг, за да можем да поработим върху някакъв аспект от себе си. Той може да е най-различен – да осъществим нещо, да се научим да не се предаваме, да овладеем себе си, или пък ако не сме достатъчно чисти и опитни да се провалим, за да може след това отработвайки правилно нещата да се очистим, да превърнем слабостта си в сила и да заличим фалша. Безграничното, ако вижда в нас фалш или податливост към изкушения, липса на определени ценности или цели, ще ни изпрати такъв „приятел“, който да ни свали на дъното, за да може след като изстрадаме да се очистим и да елиминираме този фалш, слабост или там някакъв друг недостатък. Човешкият поглед е немощен, слаб, ограничен. Понякога може да се доближи до истинския смисъл, а най-често нищо не подозира за истинския смисъл на нещата. 

Затова човек не бива да се бунтува, да се изпълва с противоречие и съмнения, с ярост, а следва да вникне в Същността на нещата – в Духа си и чрез него да се опита да разбере защо животът му се е развил по този начин, а не както той си представя, че би трябвало.

И е добре да знаем:

Когато срещнем човек, независимо какъв – може приятел, може враг, може двуличник или подлец, може лицемерен ласкател, може да е обичан, мразен, хвален или заклеймяван, ние следва да знаем, че всичко това са само роли, които за назначени от Истинската ни Природа и те имат определена мисия в нашия живот. В дълбочината на съществото му стои Буда Природата – Истинската му Същност и… ако тайничко и без непременно неговото съзнание да знае, ако сте искрени, и се обърнете към Буда Природата, и я поздравите, и и благодарите за съдействието, много вероятно е скоро този човек по един неведом за човешката логика и опит, да коригира поведението си. Това ще се случи, само ако сте искрени и би означавало, че вие сте осъзнали задачата си и сте я коригирали, т.е. взели сте си изпита. Означава, че „актьорът“ вече е изиграл ролята си и повече няма нужда от „сценична“ игра.

Едно е съзнанието, друго нещо е подсъзнанието, а съвсем различно е да стигнете до дълбоката Същност на всяко същество или материя. 

Но да го запомните като правило: „Когато се отнесете към другите като към себе си, всичко ще се подреди в космически порядък“ Не се изисква много – нужно е да сте напълно и докрай искрени, да се поклоните в ума си и да благодарите за съдействието! Останалото само ще се подреди по един непонятен за човешкия ум начин!

Дълго стана писането тази сутрин, но не може по-кратко да се обяснят тези неща.

Сега да ви напомня техниката за медитация:

Наблюдавате ума си и не се захващате с мислите, които ще изплуват в съзнанието ви. Не се опитвайте да ги гоните или да ги спрете насила. Не пробвайте да спорите с тях или да ги оборвате. Не развивайте мислите и не им отдавайте значение. Стойте търпеливо, внимавайте в ума и не се поддавайте на това, което той генерира. Останете наблюдаващи и не участващи в мислите. С времето, постепенно мислите ще утихнат и умът ви ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и безметежно състояние на Истинската ви Природа. Той ще се превърне в добронамерен, умиротворен и съпричастен към всяко живо същество. Така ще познаете Истинската си Природа и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той следва Великата Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!