Запусната Психика

Волята, самодисциплината и последователността в медитативните практики са от съществено значение. Сега мога да ви обяснявам техники, издържали проверките на времето, хилядолетни практики, които работят безотказно дори в най-трудните и заплетени ситуации, но ако вие не започнете да ги практикувате редовно и ако нямате вярата в себе си, че ще успеете, ползата от моите обяснения ще е малка.

Захванете ли се с тях в действителност и практикувате ли, тогава наистина ще се уверите в необходимостта, полезността и ефективността им. Разбира се, в началото човек може само да се опитва да ги осмисли, да ги разбере правилно, но истинската награда ще дойде от упоритата ви ежедневна практика. Иначе, ако нещата си останат на думи и ако някой постоянно си търси причина да не практикува, ще си остане за негова сметка.

Чувал съм какви ли не извинения, обяснения, философии и “разумни” доводи от хора, които по никакъв начин не желаят да впрегнат волята и характера си за да очистят съзнанието, ума, а и физическото си тяло.

Както гласи една мисъл на Буда: “Никой няма да ни спаси, освен ние самите. Никой не може и никой не бива. Ние сами трябва да вървим Пътя.”

Ако нехаем за духовните практики, е подобно, като да не съблюдаваме хигиена на тялото си и да казваме, че така ни е създала природата. Майката Природа ни е създала с някакви първоначални възможности, но от нас зависи дали ще се съхраняваме и дали ще използваме правилно тялото и психиката си. Ако човек не внимава и е нехаен какво се случва с живота му, никой няма да е в състояние да му помогне. 

Примерно, ако често сме гневни, то този гняв ще се отразява и върху вътрешния ни свят и върху външния. Вътре в тялото ни гневът ще поразява черния дроб, сърцето и цялата ни нервна система, а вън от нас ще отравя отношенията ни с околните. И в двата случая ще сме губещи. 

В първия, първо ще загубим здравето си, а в последствия е вероятно и живота си – гневът убива много често, като предизвиква инфаркти, инсулти и други сериозни последствия върху здравето.

Във втория случай, ние все повече ще отблъскваме хората – близките или тези, с които работим или прекарваме времето си и ще дойдем до положение, в което няма да можем да си изкарваме прехраната, защото всички ще странят, ще бягат от нас тъй като ще сме станали гневни и отвратителни!

Друг случай на запусната психика е, когато се оставим на омразата, на завистта и презрението да ни обземат. Омразата също поразява сърцето и също може трайно да увреди и нервната ни система и да ви докара куп болести, а да не говорим, че човек който е изпълнен с омраза никак не е приятен за общуване – направо не е за понасяне.

Завистта също е голям бич за здравето, като чума е. Не ú се оставяйте да превзема съзнанието ви, защото пораженията, които ще ви нанесе са унищожителни, както вътре в тялото, така и вън от тялото – в заобикалящата ви среда!

Опасно е, когато човек се оставя дълго време да го преследват чувство на униние и потиснатост. Депресивните мисли съсипват и психиката, и нервите ви, и качеството ви на живот. Няма да говорим за изолацията от социалния, от външния живот.

Ето, три различни случая, които вие можете да неутрализирате и да се спасите чрез медитативните си и дихателни техники.

В практиката на медитацията вие се научавате и натренирате ума си по такъв начин, че той да не се вкопчва в мислите, да може да пуска емоциите и да не тръгва след двигателните подтици.

Медитация означава само да наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които възникват в него или които се опитват да го обсебят.

Стоите и наблюдавате ума си – това, което възниква в него. Може да са гневни мисли, може да са мисли на омраза, ненавист, завист… Също може да са мисли с черни, мрачни краски и подобни такива тенденции, които водят до депресивни състояние.

Няма значение какви са мислите, дали са негативни или позитивни. По време на медитация всички мисли трябва да се третират по един и същи начин, т.е. да се наблюдават без да участваме в тях, без да ги развиваме и без да им отдаваме значение. Успокояването на ума може да ви отнеме време, особено в началото като още не сте опитни.

После ще става много бързо – почти мигновено. В началото обаче, ще е добре да се заредите със стоицизъм, с търпение и само да наблюдавате ума си без да му позволявате да ви въвлича в мислите. Постепенно мислите ще отслабват – гневът или омразата, или черните мисли стават все по-бледи и по-слаби и накрая ще изчезнат. Мястото им ще заеме вашият успокоен, умиротворен, добронамерен и обхватен ум. Той ще стане пуст и безмълвен и това ще е основното състояние, чрез което ще можете да навлезете Навътре във вашата Истинска Природа. Така ще можете да Я знаете и да Я следвате!

Този, който следва Вътрешната си Същност, той следва Пътя на Изначалното – на Вечната си Природа. Той не може да сгреши или прави действия против себе си или срещу Майката Природа!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си и да сте в състояние да постигате целите си!