Придобивките придават смисъл на живота в днешни времена.
Е, да, има неща, без които човек не може да съществува. Или ако може без тях, то той трябва да е в състояние да ги компенсира с нещо друго – с някакъв вид енергия или някое друго умение.
Сред нещата, които са жизнено необходими са да имаш покрив над главата си, чиста храна, вода, дрехи, добри условия за хигиена на тялото, психиката, енергията.
Не е възможно за човек да има добро здраве и дълголетие, ако няма достатъчно добри условия за живот или ако те са оскъдни или мизерни. За това спор няма.
Думата ми днес е за другата крайност.
На едната крайност са недоимъкът, нищетата и мизерията, а на другата страна стоят ненаситната алчност, прекомерното охолство, презадоволеността и властолюбието.
Въпросът ми е към тези, които са натрупали несметни богатства, пари, скъпи вещи и съкровища – за какво ви са, знаете ли?
Разбирам човешкият живот да беше 500 или 1000 години, за да се запасявате. И примерно, да се съмнявате, че към 350-тата ви година да изпитате някакъв дефицит и в този смисъл да ви потрябват…
А то какво е сега, дните на всички хора са съвсем малко и са точно преброени. Да, за нас хората е непосилно да знаем, колко ще са дните ни в този ни живот, но за Безграничния Разум, това е съвсем незначително нещо.
И друго, когато някое чувство или удоволствие го изпитвате много пъти, то престава да е удоволствие и се превръща в обикновено. После трябва да търсите по-силно или друго удоволствие, докато и те се превърнат в обикновено състояние. И така, още и още, и още, докато стигнете до крайни уродливости.
Добрият апетит се превръща в чревоугодничество и в последствие в отрова. Това е не защото, нямаме нужда от добър апетит, а заради търсенето в удоволствие и злоупотребата с него. Ето как едно добро качество се превръща в гибел.
Любовта и инстинктът за продължаване на рода са от жизненоважно значение, но когато се търси само откъслечното удоволствие, те се превръщат в похот, сластолюбие и в крайна сметка в тотална деградация. Прокълната работа е разгулния живот.
Нуждата от достатъчно средства за добро и комфортно съществуване е напълно нормален човешки стремеж, но когато се изроди, тя се превръща в алчност, жестокост, презапасяване и в крайна сметка в унищожение.
Въобще всяко човешко качество, когато е в нормалните си стойности и рамки е благословение, но когато се превърне в самоцел и себичност, то води към разрушение.
Всички беди, които някога са се случвали, които се случват или ще случват за в бъдеще, идват от това, че някой се счита себе си като отделен от Цялото. Смятат се, че само те са важни, а всичко и всеки друг нямат значение. Ето, това е клопката в света!
За да дойде до това състояние човек да се мисли, че е единствено важният, той най-напред се отделя от Първоизточника си. Много причини има някой да се отдели от Извора на Началото, но една от най-съществените е горделивостта, т.е. желанието да си повече от Безграничното.
Естествено, то е невъзможно, точно както е невъзможно ограниченото да обхване Безграничното, но такава илюзия обзема, тези които се замърсят с вируса на ограничението. Друга причина е завистта. Да завиждаш на някой, че в нещо е повече от теб. Ами то тъй като сме уникални по природа, всеки е с нещо повече от друг, или пък в нещо по-слаб от другите. Нормално е това и няма защо да се завижда.
А ако нещо ти е необходимо, постигни го! Завистта не ти помага, в помощ може да ти бъде само конструктивния ти ум и волята ти за постигането му.
Омразата, която е дъщеря на горделивостта е другият белег на отделянето от Цялото, т.е. когато някой счита, че нещо е по-долу, по-нисше, по-маловажно. Това в действителност е едно раздвоение на личността. Защо ли?
Ами защото всъщност, ние сме едно неразривно и неразделно Цяло и когато мразиш някой, ти на практика мразиш част от себе си. Може да не го осъзнаваш, но е така. В дълбокото ти подсъзнание ти се разцепваш, тъй като отхвърляш част от себе си. Това води до разтърсващи конфликти и противоречия със самите себе. Омразата е проклятие към тези, които я създават, изпитват и действат заради нея самата.
Може да знаеш, че нещо не е правилно и че не е добре да се прави. Може да се бориш, това да не се случва, да изкорениш определено действие или пък да го намалиш до минимум, но да мразиш някого, означава да мразиш себе си и да вредиш на себе си.
Алчността е скрита горделивост, себичност и неглижиране на Цялото. При нея само ти си важният, а другите те нямат значение, освен да ти помагат, за да имаш все повече и повече богатства. Тя също е зло проклятие и дългосрочна карма.
И ако погледнете на какво се радват хората, които са се отделили от Безграничното, ще видите радостта им за нова и скъпа кола. Супер е да я имаш и да я използваш благоразумно, но не забравяй, че една такава придобивка никога не може да се сравнява с това да имаш ненарушимият покой идващ от Единството ти с Безкрая. Нито една вещ, придобивка или богатство не може да се сравнява или да се замени с Вътрешната ти Природа.
Радват се на направените милиони, добре, но парите са хубаво нещо, когато се използват за благородни цели – тогава парите се превръщат в благословение. А когато ги влагаш, за да сееш ветрове, ще пожънеш урагани и те не бива да са само път към себични, евтини, нищожни и преходни удоволствия. Ако е така, ти предпоставяш адовото си бъдеще
Радват се на имоти – къщи, вили, земи, бизнес. Прекрасно е да имаш, но не и когато всичко това е самоцел. Ако с тези неща облагородяваш собствения си живот, но и живота на другите, това ще е благословение и позитивна карма. Но ако, използваш придобивките си, за да угнетяваш другите хора, да ги експлоатираш и тормозиш, това ще се превърне в проклятие и продължителна лоша карма.
Сега ще ви кажа на какво се радва един адепт в духовните практики.
Радва се на звездното или облачното небе. Радва се на вятъра или безветрието. На бурите, на стихиите, на слънцето и снега. Дъждът също е сред приоритетите му, точно както и сухото време. Песните на вятъра и пукането на съчките в камината. Търкалянето на сухите водорасли по плажа или на движещите се топки на тръните в полето. Песните на птиците през лятото и воя на вятъра през зимата. Радва се на земята, на слънцето, на луната и ярките звезди.
Въобще, когато си в единство със Себе си, няма нещо в природата, което да не ти носи радост и удоволствие, всеобхватен мир.
И още нещо, по степента на комфорт и могъщия покой никоя придобивка не може да се мери, несъпоставими са.
И дори една влакова композиция пълна догоре със злато, диаманти, съкровища и пари няма стойността и не струва покоя, даже само на едно от изброените по-горе неща.
Властта над земите, хората и „контрола“ върху света са без всякакво значение, тъй като един човек, който е свързан неразривно с Безграничното ще има всичко, което би си пожелал.
Трудно ще го разберат всичко това, даже е невъзможно за тези, които са обсебени от мимолетните, временните и повърхностните неща, но това не променя нещата.
И сега ще завърша с една Дзен поговорка:
„Ако разбираш нещата, те са такива, каквито са.
А ако ли пък не ги разбираш, те пак си остават същите.“
Приятели, пожелавам ви пълноценна духовна практика, качествена и трансформираща негативните енергии медитация, за да сте свързани винаги с Вътрешната си Същност, която пък е неразривно свързана с Безграничния Разум – Единното Цяло! Успех!