Колкото и да говорим, колкото и да общуваме с хора на духа, ако човек не практикува, ще разбере толкова, колкото лъжицата знае за ястието.
Пълно е в интернет с дрънкалници, които освен да повтарят чутото, прочетеното, видяното в клипове, нищо друго не знаят.
Всъщност, когато си единен с Вътрешната си природа, ти не знаеш нищо, нищичко. Ей така пуст е умът ти и в главата ти няма нищо друго, освен празнота. Появи ли се някакво знание, става опасно и защо е така ли?
Ами защото това знание ще те води из неговото си царство, ще те превежда през неговите си лабиринти, информация, граници, особености, тенденции и т.н. Знанието задължава да вървиш след него и да градиш версиите си около него.
Ако обаче няма знание, тогава няма граници, няма тенденции, няма възможно и невъзможно, няма и определени дадени варианти, с които умът ти да работи. Няма лошо, няма добро, няма нито по-лошо, нито по-добро. За да ги има тези виждания, трябва информация, но ако информация няма, тогава и догадките постепенно изчезват, за да остане само една Безкрайна Пустота.
Сега следва логичният човешки въпрос: „Ами това не е ли невежество, не е ли неведение и как човек да съществува сносно, ако няма и дори оскъдна информация за живота, за хората, за ситуацията около него, за храната, за съдбата… и още, и още…?“
Да, човечеството е минало през различни етапи на еволюция, културно и технологично развитие и сега знанията са много по-обширни от тези в миналото.
Имало е векове, в които почти нищо не се е знаело за земята, за космоса, за живота отвъд. То и сега е почти същото, макар да имаме повече знания. И въпреки незнанията животът е оцелявал и продължавал, процъфтявал.
И знаете ли защо? – защото дълбоко във всеки от нас има една Сърцевина, Същност – Дух. И дори когато умът е в пълно неведение, тази Вътрешна същност ни води, направлява, напътства.
Свикнали сме да отъждествяването на ума със знанието, само че знанията на ума са съвсем ограничени, а знанията на Духа са безгранични. Обаче знанията на Духа никак не изглеждат като знанията от ума. Това, което е в ума ни е винаги под ръка. Това, което е от Духа, също е винаги под ръка, но знанието от Духа изглежда като Нищо – като незнание, като празнота – в която няма нищо.
Знанията от ума – спомени, опит, логика, аналогии и прочие са във вид на ясен продукт в главата ни. И имайки това, ние знаем: „Аха, това го учих в училище, в университета и през разните професионални квалификации. През това минах още през юношеството. А да – и това съм го виждал и съм опитен в него през живота и съм наясно как ще продължи, как се прави и какви ще са последствията, т.е. наясно съм, защото това е в моя ум и ми е налично винаги.“
Знанията от Духа са Пустота – нищо не знам и нищо не мога, и от нищо нямам представа. Но вляза ли в Себе си – в Духа си, тогава прониквайки в Безкрайността на живота, аз намирам всичко докрай и из основи – това от което имам лична нужда или е необходимо за определена цел.
Умът има налични знания, опит, умения и възможности, до които се достига посредством логиката, аналогията, преживяното или други похвати. .
В Духа няма знания, няма опит, няма умения, няма и аналогии и други похвати, затова се казва, че Той е Нищо.
Обаче, не си правете илюзии, че Духът е нищ, слаб или неспособен. Не си въобразявайте, че човешката логика, опит, развитие, технологии, интелект и усъвършенстване са по-можещи или по-способни от Духа. Все едно да сравняваш едно късче от Безкрая със самия Безкрай.
Прониквайки до невъобразими микроскопични, субатомни безкрайни дълбочини и измерения, Духът присъства навсякъде – абсолютно във всичко. Обхващайки безмерните пространства в Безграничното и бидейки там, където човешкият ум не може и да си представи поради немощта си, Духът контролира Необятните и Безкрайни светове и Вселени. И тъй като Той е Безкраен, Безграничен, Безмерен, Духът може абсолютно всичко с едно помръдване на „пръста си“.
Умът притежава, знае, планира, помни, разсъждава, умее, комбинира, колаборира и прочие и така извършва цялата си дейност.
Духът просто присъства и е в основата на Живата, Не-Живата, Мъртвата, Неродената природа. Той е в абсолютно всеки, във всичко, навсякъде и винаги. Това, което сега ви казвам е човешко изразяване, но няма как да ви го покажа по друг начин, поради човешките ни граници и обусловеност.
Умът можейки много, но в сравнение с Безкрая е оскъден, ограничен, немощен.
Духът присъствайки в навсякъде в Безкрая е всеобхватен, всепроникващ, всепоглъщащ, неописуем и неизразим.
Ей, глуповати, ограничени и несръчни хора, как си представяте, че можете да се мерите или да надиграете Духа? Това, ако не беше толкова комично и нелепо, щеше да е много забавно и смешно.
Ето така стоят нещата – привидно Духът не знае нищо, не може нищо и не съществува, защото не го виждате.
Човек е могъщ и способен, дори да „властва“ в космоса, защото „е най-висше организираната материя“ – така ни учеха през комунизма и времената на духовната мизерия.
Сега, когато стане въпрос за ясновидство – за проникване в миналото, настоящето и бъдещето, науката казва: „Това е невъзможно, защото няма доказателства, опити и повторяемост.“
Всъщност, приятели, Животът не е накъсан на минало-настояще-бъдеще. Той е едно Единно цяло. Няма минало, настояще, бъдеще, има една цялостна информационна банка, която е непрекъсната. Само в човешкото съзнание има такова разделение – минало, настояще, бъдеще.
В действителност, Животът може да се оприличи на филм, който съзнанието гледа. Там, до където си стигнал е настоящето. Това, което си изгледал е миналото, а това, до което още не си стигнал във филма е бъдещето.
И сега пак следва вечно задаваният въпрос: „Предопределено ли е бъдещето, животът, събитията?“
Може да се каже, че са предопределени, но ние сами си правим всичко, т.е. ние, участвайки във филма го водим към неговия финал. Нашите решения, действия, участие определят целия филм. И двете виждания са валидни:
Първо – Ние сами си правим всичко.
Второ – Всичко е предопределено от нашата индивидуална актьорска игра.
И трето, ако с това по-лесно ще схванете същността – Безграничният Разум знае всичко – абсолютно всичко, включително и това, на което ние сме способни – ходове, решения, действия. Безграничният прониква и обхваща безкрая и затова несъмнено знае и нашите действия – минали, настоящи, бъдещи.
Затова, приятели, когато казваме, че Духът е Нищото, Всичкото, Пустота, Нероденото и другите определения, знайте, че Той е Абсолютен, Безграничен, Необхватен по знания, сила, възможности.
Може да ни се струва, че Духът е Нищо, но това е само наша представа.
Нелепо е, когато някой иска да се състезава или се опитва да надиграе Духа. Ще надиграе, т.е. ще се подиграе сам със себе си и нищо друго няма да произтече от това.
Казвам ви всичко това, за да сте наясно, че всеки от вас е едно многомерно същество. Често чувам възмущението: „Ама защо да плащам за минал живот, т.е. кармично, след като аз не си го спомням.“ – Все едно да кажеш, че нямаш вътрешни органи – сърце, дробове, бъбреци, жлези с вътрешна секреция, защото не ги усещаш. Човешкото съзнание прилича на айсберг – това, което осъзнаваме е на повърхността, а това, което е под водата е много по-обхватно съзнание – опит, знания, енергия, спомени, умения, но те са невидими за моментната осъзнатост и съзнанието.
Имаше една много хубава мисъл на един известен чан (дзен) майстор от VII–VIII век, ученик на Хуейненг – Йонджия. Наричат го още „Просветленият за една нощ“ (一宿覺, Yīxiù Jué), та той казва:
„Оставам невъзмутим.
Който се опитва да запали небето, само се мори.
Изпивам думите на клеветника, сякаш са роса.
Те ме прочистват; така внезапно влизам в Неизразимото.“
Поради ограничеността на човешкия ум и възприятия, хората може да не разбират вашата медитативна и духовна практика и да измислят „правдоподобни“ истории за вас. – Много важно – какво от това…
Знаейки мощта на Неизразимото, практикувайте безотказно, приятели. Така с времето ще ставате все повече хора на Духа и все по-малко ще се влияете от суетата на ограничените и невежи човешки възприятия и интерпретации.
Пожелавам ви упорита, решителна и безотказна медитативна практика и да сте неотклонни по Пътя към Себе си!