Стриктното спазване на духовните заповеди, закони и правила е пътят към Духа. Да си в единство с Духа обаче не винаги означава да спазваш дадените заповеди, закони и правила… Защо е така ли?
Има една източна поговорка, която гласи: „Съвършените йогини не постигат нирвана, а монасите, нарушаващи обета си, не отиват в ада.“
Има нещо объркващо тук, нали? Да, има нещо объркващо, но само ако не си в същността на нещата.
Съвършените йогини не преследват нирвана, защото за тях е по-важно да постигнат единство с Духа. А „нирвана“ може да има най-различно значение. Да не говорим, че има едни повърхностни люде, които са готови на всичко, само и само за да изпитат някакво наслаждение или „райско“ преживяване. Какво ли не пробват – различни видове вещества, дроги, глуповати техники и още каквото някой „посветен“ гуру им препоръча. Наркотици, отвари, аяхуяска и още какви ли не „помощни“ средства за постигане на нирвана.
А монасите или адептите, нарушаващи обета си, не отиват в ада… Защо ли?
Ами защото истинският духовен човек, адептът, не може да бъде ограничаван нито от думи, нито от обети, нито от закони, правила и заповеди. Истинският майстор в сливането с Духа следва само и единствено Него.
Ако от единството с Духа следва, че законите и обетите трябва да бъдат нарушени, те ще ги нарушат и то без да им мигне окото. Те – законите, правилата и заповедите – са създадени, за да доведат търсещия Духа до крайната цел, а тя е сливането и пълното единение с Духа. Спазването на напътствията, наставленията, заповедите и прочие има за цел да пречисти, да закали и да води вървящия към Духа. Но те не са самоцел, нито пък са по-важни от Единството с Първоизточника.
Ако просветлението стане самоцел, то няма как да бъде постигнато, защото ще изгуби смисъла и значението си. Не можеш да си просветлен и същевременно да си в противоречие или в конфликт с Духа. Това веднага означава да си помрачен и откъснат от Себе си.
Да си единен с Духа, означава да си слят с Изначалната същност в себе си. А Изначалната същност е неделима част от Абсолюта. Не можеш да постигнеш никакво просветление, нирвана или самадхи, ако си отделен от Него. Думата „просветление“ ще изгуби смисъла си и ще ѝ подхождат повече определенията „помрачение“ и „разделение“.
И друго – какво ще рече да си единен с Духа си? Това вид психология ли е или друг вид наука? Такива въпроси си задават хората, които не са запознати с духовните практики.
Сега ще ви кажа: ако в психологията са необходими различни тестове, задачи и изучаване на психиката, то за Духа думата „изучаване“ е неуместна.
На един човек на Духа също са му необходими логика, тестове, аналогия, опит и други познавателни способности. Но ако няма така необходимата информация, знаете ли какво му трябва, за да опознае един човек, ситуация или материя? Ами точно нищо не му трябва. Тъй като той пребивава в Нищото, което е обозначение на Изначалната същност – Духа, всъщност му е необходимо Нищото, ако ме разбирате какво ви казвам.
На един образован човек, за да опознае определен обект, са му необходими методите на мислене и разсъждение, т.е. начините за придобиване и проверка на знанията.
Когнитивните способности и мисловните процеси представляват познавателния инструментариум на обикновения човек. Сега ще попитате дали човекът на Духа си служи с тях, нали?
– Разбира се, прилага ги пълноценно, цялостно, продуктивно и още как!
Но отвъд познавателните умения човекът на Духа притежава и директно знание, както и способността да достига до истината, дори когато няма необходимите данни за разсъждение.
Знанието от Духа не изисква нищо друго освен единство с Духа. Естествено, Духът е част от всеки един човек, но на хората, които са изгубили връзката със Себе си, им е останало само да разчитат на ограничения си човешки ум.
Духът може да ти даде цялото знание и то безусловно. Всъщност Той не го прави винаги директно, защото функцията на ума да мисли, анализира и разсъждава не бива да закърнява и атрофира. Духът е премъдър и знае всичко, но оставя човека да упражнява и обичайния повърхностен ум, защото той е много необходим в ежедневието. Когато няма данни, с които обичайният ум да сработи и да доведе задачата до вярното ѝ решение, тогава Духът дава информацията директно.
Нали разбирате какво ви казвам?
Човешките функции не бива да отпадат и да се омаловажават, тъй като те са в основата на организма и работата на тялото. Само когато няма достатъчно информация, с която умът да реши задачата си, тогава Духът подсказва или дава директно знание.
Всички може би са виждали хора, които са се откъснали от земната си връзка и са загубили критичното си мислене. Те стават отнесени и неспособни да се справят сами със земния си живот. Обикновено това са личности, които са се отдали на ясновидство, ясночуване или приоритетно използват фините си екстрасензорни сетива. Така се губи връзката със заобикалящата среда и реалността на земния живот. Точно затова умът не бива да бъде игнориран, отхвърлян или занемаряван. Добре е да бъде използван, а когато това е отвъд способностите му, знанието от Духа се включва.
Да, умът следва винаги да работи оптимално, но същевременно с това да не се откъсва от Първоизточника – от Дълбокото си Себе.
В духовните книги често се говори за ума като за източник на заблуди, илюзии и неверни възгледи. Там най-често се набляга на това как повърхностният ум да не може да ни подвежда и мами. Именно затова се акцентира върху тази страна на ума.
Умът обаче е една много полезна човешка функция, която не бива да бъде заклеймявана като измамна. Да, умът може да бъде подвеждащ, заблуждаващ, мамещ, илюзорен, изкушаващ, съблазнителен, паникьосан и помрачен. Това зависи от вас, защото всяко нещо може да се превърне в порочно. Дори храната, водата и въздухът могат да се превърнат в увреждащи фактори.
Когато обаче умът е неразривно свързан с Дълбоката ви същност, тогава той е незаменим приятел, стойностен работник и неотменим помощник.
Нека всеки сам да прецени това, но не искайте от Духа да замени изцяло ума ви. Умът е така еволюирал и се е усъвършенствал, че без него човешкият живот е немислим. Духът е тежката артилерия. Не искайте от него да ви мие чиниите, въпреки че, миейки чинии, можете да използвате синхрона с Вътрешната ви същност. Можете да сте единни с Духа си винаги, когато ходите, храните се, общувате и разсъждавате, но не искайте Той да върши изцяло нещата вместо вас.
Пак ви казвам, че заповедите, законите и правилата са добри помощници на ума ви, но когато Духът ви води, всички те следва да бъдат безпрекословно подчинени на Него и да следват Неговия път!
Това е за днес, приятели. Ако искате връзката ви с Духа да бъде плътна и винаги да ви е под ръка, практикувайте медитация.
- Практикувайте медитация, седнали на възглавничката.
- Практикувайте медитация, когато сте в движение – следвайте Вътрешните движения.
- Практикувайте медитация и когато сте в работната си среда – винаги имайте една неразделна част от ума си в Единство с Вътрешната ви природа. Разбира се, без да се претоварвате, напрягате или да сте неестествени. Леко, непринудено, без излишно усилие. Не губете естественото си състояние.
- Практикувайте медитация винаги и навсякъде, като съблюдавате да сте свободни и необременени от упражняването на техниката.
Пожелавам ви упорита духовна и медитативна практика и никога да не изоставяте Себе си – Духа си!