„О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете.“ – така пише над портата на Дантиевия Ад.
Много хора представяйки се за интелигентни, допускат съдбоносни грешки в ума си, опитвайки се да надхитрят, дори самият Дявол. Глупаво звучи, даже само да си го помислиш. И кой знае защо сега в главата ми звучи един рефрен:
„Казахстан, Парагвай, Уругвай отпътуваме с трамвай…“ Може и да не съм съвсем точен в текста на песента, но това ми кънти в главата. Голяма тъпотия, нали?
Идеята ми, за която да говорим днес е, че не всички мисли са продукт само на ума. Има неща, които могат да ви изплуват в ума, за които нямате и бегла представа защо са и за които не сте и предполагали. Повечето хора да нетърпеливи и се дразнят, когато умът им не е празен от мисли.
Това обаче е груба грешка по време на медитация.
Има ли бързане, искаш ли резултатите припряно това вече не е медитация, а обвързване в мислене. Както знаете медитацията не е мислене, а игнориране на мисленето. Тишината, Безмълвието, Умиротворението би било правилно да дойдат сами, а не да ги преследвате и да си ги налагате сами. И това следва да е едно естествено състояние, а не да е принудено насила.
Не синхронизирания ум се счита, че е изворът на изкушения, съблазни, невежество и е причина за неблаготворните прераждания в грубия материален свят.
Единният с Истинската си природа ум е истинско благословение и пътя към неподправеното Щастие.
По време на медитация не бива да се бърза и не е правилно да се следва пътя на логиката, защото това само ще задълбочи откъснатия от Същността си ум.
В медитация следва да се наблюдава, какво произтича в ума ви, но без да се въвличате в него, без да го развивате и без да му вярвате.
Дълго, дълго, много дълго време човек следва да практикува медитацията и единството с Духа си, за да може да победи самият Дявол.
Като говорим за „дявола“, той не може да бъде победен от човешки ум.
Защо ли? – Ами защото откъснатия от Същността си ум е съвсем ограничен, оскъден и направо е мизерен по възможности. Можеш ли да изчислиш на ум милиардите ходове на една компютърна игра? – Абсурд, няма как. Може само да си въобразяваш, че може и това да е дотогава, докато плувайки в розовата си мъгла паднеш в пропастта на смъртоносния водовъртеж.
„Дяволът“ е подвластен само на духове по-силни от него. Невъобразима е неговата сила и е далеч отвъд възможностите на човешките представи за умения, обхватност, проницателност и т.н.
И по начало, само дух може да е по-силен и по-способен от дух. Човешката сила е безпомощна, невзрачна, несъстоятелна да му се противопостави.
Виж, ако сте единни с Абсолюта, тогава е друго нещо, но тогава пък със сигурност ще ви се наложи да промените непочтените си намерения.
Как човек да е единен с Абсолюта? – Ами чрез Духа в себе си. Когато не се въвличате в брътвежите на ума. Дълго време умът ви ще ви прави „предложения“ на които няма да можете да отказвате. Обаче, ако сте решени да отидете докрай в Пътя на Духа, тези предложения ще са лесни за преодоляване.
Важно е да сте непоколебими по пътя към Истинския ви Дом, другото е лесно и дори безпроблемно. Само ако сте се хванали за някакво желание, пристрастие или сте привързани, или имате отвращения и непоносимост към някой или нещо, тогава би ви било трудно. Но ако другите неща освен Единството със Себе си нямат значение, тогава всичко е лесно и достъпно.
Не всичко, което идва в ума ви е ваше. Има неща, които сте прихванали подсъзнателно или пък са енергии, които въздействат на съзнанието ви.
Без значение, дали нещата идват от ваши стари преживявания или са продукт от замърсения ефир, техниката за оставането ви в Центъра е една и съща.
Стоейки насочени в Изначалната си непроменена същност, не се въвличате в спомени, проекции занапред, нито в което и да е друго „предложение“ на ума.
Ще преминават мисли, ще има емоции, чувства, подтици, но ако стоите упорито насочени в Себе си, и щом не се въвличате в тях, те постепенно ще отслабват и ще изчезнат.
Не бързайте обаче, бъдете търпеливи и решени да отидете докрай в завръщането към Себе си.
И не се възмущавайте от мисли и подобни на малоумни предложения като:
„Казахстан, Парагвай, Уругвай отпътуваме с трамвай…“, защото ще ги има. Ефирът е замърсен с всякаква гмеж, но това е ситуацията в наши времена.
Всеки оставя отпечатък от съществуването си. Един с благородството си и великодушието си, а друг с некадърността си и оскъдния си умствен багаж.
Такъв е светът, оставете го и следвайте Вътрешната си природа. А Тя може да се прояви отчетливо само тогава, когато умът повече не се меси във връзката ви с Нероденото.
Практикувайте, приятели, и знайте, че само и единствено от вас зависи скорошното ви завръщане в Истинския ви Дом.
Пожелавам ви непоколебима и плътна духовна практика!